Цитирай

Предуведомление. Публична лектория "Паисий Хилендарски, "История славянобългарска", нейните преписи, преправки и приписки ‒ предай нататък!". ЛЕКЦИЯ № 1. // Вестник "Пловдивски университет". Издание за образование, наука и култура (Пловдив), бр. 8 (433), 12.11.2013 (г. ХХXI), с. 5.
Електронен адрес: 
https://uni-plovdiv.bg/

 

Лекция 1

 ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ, "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА", НЕЙНИТЕ ПРЕПИСКИ, ПРЕПРАВКИ И ПРИПИСКИ - ПРЕДАЙ НАТАТЪК!

 

1. Предуведомление

 
Всяка година на 1 ноември българската академична общност чества ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ ‒ едно достолепно национално културно събитие, чиито символни послания са светлият повод именно днес да бележим Началото на предстоящата публична лектория. В поредица от лекции под наслов "Паисий Хилендарски, "История славянобългарска", нейните преписи, преправки и приписки ‒ предай нататък!", които ще бъдат публикувани в поредица от последващи броеве на вестник "Пловдивски университет", ще представим концепцията, задачите и очакваните резултати на академичния проект "ОТ ИДЕЯТА ЗА ИСТОРИЯТА КЪМ НАЦИОНАЛНОТО, КОСМОПОЛИТНОТО И ГЛОБАЛНОТО: ПРЕПИСИТЕ И ПРЕПРАВКИТЕ НА "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА" НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И КУЛТУРНОИДЕНТИФИКАЦИОННИТЕ МОДЕЛИ НА ХVІІІ - XXІ ВЕК". Основната цел на проекта (Проект № НИ13 ФЛФ014 / 20.03.2013 от 23.04.2013 на Фонд "Научни изследвания" на Пловдивския университет) е да изследва научно, за да предаде нататък (не)знайното за делото на Паисий Хилендарски и неговите "ученици" ‒ така Марин Дринов нарича преписвачите на ръкописната "История славянобългарска", съставена през 1762 г. на Света гора Атонска. Целта на публичната лектория пък е да поднови позабравеното академично писане и говорене за "История славянобългарска", нейните преписи, преправки и приписки и да "възбуди" дискусии за Паисий и (пост)възрожденските почитатели и отрицатели на националната му идеология. Ще бъдат публикувани детайли, които са новооткрити от академичния екип на проекта. Ще бъдат огласени и малко известните факти, свързани: 
  • с художеството на ръкописната книга на българския ХVІІІ и ХІХ век; 
  • с тайните от занаята на възрожденския Преписвач и Подвързвач; 
  • с разпространението, рецепцията, тълкуването, популяризирането и измълчаването на "История славянобългарска" през ХVІІІ и ХІХ век;
  • с детайлите на палеографския профил на преписите и преправките на Историята на Отец Паисий; 
  • с авантюрните пътешествия на възрожденските преписи и преправки на Паисиевата книга у нас и в чужбина; 
  • с "горещата" памет на възрожденците за духовния подвиг на Паисий и неговите ученици, кодирана в приписките към преписите и преправките по Паисий.
Онова, което се случва в годините между 1765-а и 1882-ра, когато са съставени над 70-те възрожденски ръкописни преписи и преправки на Паисиевата история (до нас са достигнали само 50), ще бъде изследвано в дълбинния му диахронен и синхронен (над)национален културен контекст. Събитията от Големия разказ, тук условно назован "ЦАРСТВОТО ПАИСИАДА И ХОРАТА-РАЗКАЗИ", чийто макросюжет се завързва, кулминира и развързва по страниците на "История славянобългарска" и възрожденските й ръкописни и печатни публикации, съставяни в продължение на 117 години, ще бъдат пресъздадени с метафориката и кодификациите на възрожденската културна памет.  
 
Любословният читател вече е запознат, че през ХХ и началото на ХХІ век:
  • когато образованите българи се "укриват" в Космополитното и припознават Чуждото като Свое, отказвайки да се завърнат у дома;
  • когато всички ние, съвременните българи, както и целият цивилизован свят, сме пристрастени към удобствата на Глобалното, 
в България се появиха и продължават да се появяват многобройни ръкописни преписи на Паисиевата история. Такива преписи се появиха и в чужбина. Публичната лектория ще анализира опорите на този културноидентификационен модел, възраждащ интереса към ръкописването на Паисиевата книга именно Днес, когато бягството в Космополитното и Глобалното не само отрицава, но и подчертава Националното.  
 
Екипът на проекта с ръководител доц. д-р Мила Кръстева и членове: доц. д-р Йордан Костурков, гл. ас. д-р Атанас Терзийски, гл. ас. д-р Атанаска Тошева, гл. ас. д-р Иванка Гайдаджиева, гл. ас. д-р Фани Бойкова, ас. д-р Роберто Адинолфи, гл. ас. Антоанета Джельова, гл. ас. Гергана Иванова, гл. ас. Мариана Куршумова, докт. Галина Димитрова, докт. Тенчо Дерекювлиев, Самуил Дъбов (студент) и Иван Иванов (студент) ‒ благодари на господин Тильо Тилев, нашия духовен дарител и съмишленик на каузата ни "ПАИСИАДА ‒ ПРЕДАЙ НАТАТЪК!", защото г-н Тилев ни покани да разгърнем публичната лектория по страниците на вестник "Пловдивски университет". Така г-н Тилев дарява своята лепта за опазването на достойното възрожденско Българско, а екипът ни вярва, че ще открием и други духовни посланици на българската възрожденска Чест, които с идеите и професионалния си опит ще ни помогнат да съхраним създаденото в "онова люто време" на Игото, което благовести, че не е недостойно да си българин, и заклеймява, че е недостойно да си "юродив" българин. 
 
ПРЕДАЙ НАТАТЪК!