Оригинал и фототипия 

 

Корица - Геров препис на ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Текст и изследване: Мила Кръстева

   УИ "Паисий Хилендарски"

   Пловдив, 2012

   ISBN 978-954-432803-2

 

 

 

 

 

 

Геров препис „История славянобългарска"

(Пловдив, между 1851 - 1853)

Ръкописът се назовава „работно" като: „Геровски препис"[1]; „Геров препис"[2]; „Геров препис на „История славянобългарска" (Пловдив, преди 1853)[3]. Оригиналът е анонимен, недатиран и нелокализиран. Ползва за извод Втората Харитонова преправка. Открит е в тетрадка малък формат, с откъснати корици. Текстът е незавършен. Оригиналната ръкописна тетрадка е намерена през 60-те години на ХХ век в ръкописния архивен фонд на Найден Геров. За съществуването на преписа съобщава Маньо Стоянов през 1962 г. Ученият датира преписа към началото на 60-те г. на XIX век, но не се позовава на никаква аргументация[4]. За наличието на Геровия препис е информиран и Б. Ангелов, който го цитира единствено в бележка под линия[5]. Ръкописът е вписан като съставност в генеалогията на компилативната редакция на Рилската преправка от Илия Тодоров[6], който също не го изследва. Геровият препис на „История славянобългарска" е въведен в науката и е определен като важна съставност на възрожденската историография  от Мила Кръстева. Авторката цитира и анализира ръкописни архивни документи, сред които са и непознатите на науката ръкописни учебници по история (българска и чужда), съставени от Найден Геров и съхранявани в непубликувания му архив. Кръстева застъпва хипотеза, че преписът е изготвен от Н. Геров по време на учителстването му в Пловдив (между 1851 – 1853 г.), за да му служи като учебник по история[7].  Езиковедски анализ на преписа предлага Мариана Куршумова, която оспорва хипотезата на Кръстева за предназначението на преписа да бъде учебник по история[8], но не предлага различна хипотеза. Ръкописът се пази във фонда на Националната библиотека в София, заведен под № НБКМ, ф. 22, оп. I, а. е. 622[9].  Издаден е фототипно от Мила Кръстева през 2012 година[10].

 

БЕЛЕЖКИ:

[1] Вж. Стоянов 1962: 292.

[2] Вж. Тодоров 1985: 197.

[3] Кръстева 2012: 153 – 154.

[4] Вж. Стоянов 1962:  592.

[5] Вж. Ангелов 1966: 60.

[6] Вж. Тодоров 1985: 197.

[7] Вж. Кръстева 2012: 149 – 174.

[8] Вж. Кушумова 2013: 49 – 68.

[9] Вж. Архив НБКМ, ф. 22, а. е. 622: 1 – 70.

[10] Вж. Кръстева, съст. 2012.

 

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Ангелов 1966: Б. Ангелов. Рилска преправка на „История славянобългарская". Увод и бележки от Боню Ст. Ангелов. София. 

Кръстева 2012: М. Кръстева. (не)знайното в академичната наука за Геровия препис на „История славянобългарска" и за културните връзки Паисий – Геров. // Геров препис на „История славянобългарска". Подготвил за печат и научен коментар Мила Кръстева. Пловдив, 149 – 174.

Кръстева, съст. 2012: Геров препис на „История славянобългарска". Подготвил за печат и научен коментар Мила Кръстева. Пловдив.

Кушумова 2013:  Геровият препис на "История славянобългарска", или за знаците на историчността и осъществения езиков континуитет. // Научни трудове на ПУ, Филология, том 51, бр. 1, сб. А. Пловдив, 2013, с. 49 – 68.

Стоянов 1962: 576. Маньо Стоянов. Преписи на Паисиевата „История славянобългарска". // Паисий и неговата епоха (1762 - 1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История славянобългарска. София, с. 557 – 596.

Тодоров 1985:  И. Тодоров. Неизвестен препис на Паисиевата история в Хилендарския манастир. // Старобългарска литература, № XVIII, 1985, с. 193 – 203.

 

ПОЛЗВАНИ РЪКОПИСИ:

НБКМ, ф. 22, а. е. 622: Ръкопис на „История славянобългарска", съставен от Найден Геров. // Архив на Найден Геров, Геров препис на „История славянобългарска" (Пловдив, преди 1853 г.). Оригиналът се съхранява в НБКМ.