Григоровичева преправка

Поява се с условните названия: „Григоровичева прıправка на Паисиевата история"[1]; „Григоровичева преработка"[2]; „Григоровичева преправка – 1839"[3]. В състоянието, в което е открит, с откъснати начални и крайни листове, ръкописът не съдържа приписки, свидетелстващи за времето и мястото на възникване. Няма данни и за преписвача.  Датировката му се определя условно, по приписка, която документира смъртта на турския султан Махмуд II през 1839 г. По тези косвени данни ръкописът се датира като възникнал около или след 1839 г.[4] Оригиналната книга е открита от руския славист Виктор Григорович по време на обиколката му на Балканския полуостров през 1844 – 1845 г., затова е наречена „Григоровичева преправка". Руският професор отнася ръкописа със себе си в Русия. Григоровичевата преправка става факт на научното мислене чрез публикация на А. Викторов[5], но задълбочено е анализирана най-напред от П. А. Лавров в студията „Одна из переделок „Истории славяноболгарской" йеромонаха Паисия, сохранившияся в рукописи № 1731 собрания проф. Григоровича"[6]. Изследването на Лавров е приносно за Паисиезнанието, защото в него са публикувани значителни фрагменти от ръкописа.  У нас научен интерес към преправката проявява Б. Ангелов, който чрез палеографски анализ доказва, че  Старозагорската и Григоровичевата преправки са дело на един и същи книжовник.  За езиково сходство между двете свидетелства и статия на Ил. Тодоров от 1982 г. Днес Григоровичевата преправка се пази в Държавната библиотека „Вл. И. Ленин" в Москва, в архива на Григорович, ф. 87, № 1731 (М) [7]. Текстът не е публикуван.

 

[1] Иванов 1914: LVIII.

[2] Стоянов 1962: 583.

[3] Стоянов 1966: 70.

[4] Вж. Иванов 1914: LVIII.

[5] Подробно вж. Ангелов 1966: 73.

[6] Цитира се по Ангелов 1966: 73.

[7] Вж. Ангелов 1966: 70 – 73.