Кесариев препис на „История славянобългарска"

В научната литература ръкописът е регистриран с условните назовавания: „Кесариев препис"[1]; „Кесариев препис на „История славянобългарска"[2]. „Пазарджишки (Кесариев) препис[3]. Датировката на оригинала се отнася към 1840 – 1841 г. За преписвач се приема Кесарий п. Василев. Първата библиографска анотация за възрожденската книга е на М. Стоянов и Хр. Кодов[4].  Ръкописът прилича вниманието и на Ил. Тодоров, но само във връзка с опита му да го впише като принадлежащ към компилативната редакция на Рилската преправка[5].  Цялостно Кесариевият препис се представя от Ив. Радев, който приема, че действителният му съставител е именно Кесарий п. Василев. Доводите на Радев са: ръкописът е открит в архива на Кесарий п. Василев; в него няма приписки, които да подсказват, че бихме могли да обвържем оригинала с името на някой друг преписвач. Радев библиографира малкото изследвания, посветени на ръкописа, и реконструира цялостната биография на възрожденския даскал, книжовник и виден общински деец в Пазарджик К. п. Василев. В изследването на Ив. Радев са анализирани и връзки между Кесариевия и Панагюрския преписи на „История славянобългарска"[6]. Съществува обаче и друга хипотеза, конструирана от Даринка Караджова, в която ръкописът се представя като анонимен. Авторката се аргументира с палеографски анализ на ръкописи на Кесарий п. Василев[7]. Днес оригиналното книжно на възрожденския ръкопис се съхранява в Националната библиотека в София под № НБКМ 1235[8]. Преписът е публикуван от Ив. Радев през 2012 г.

 

БЕЛЕЖКИ:

[1] Тодоров 1985: 197.

[2]  Радев 2012, 1. 

[3] Димитрова и Пеев 2012: 62.

[4] Вж. Кодов и Стоянов 1971, IV: 78 – 79.

[5] Вж. Тодоров 1985: 196 – 198.

[6] Вж. Радев 2012: 7 -  25.

[7] Вж. Караджова 2012, 1:  66 – 88.

[8] Вж. НБКМ № 1235. Сигнатурата е по Кодов и Стоянов. Вж. Кодов и Стоянов 1971, IV: 78 – 79. 

 

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

 

Димитрова и Пеев 2012: М. Димитрова и Д. Пеев. Из историята на историята – преписи и преработки на Паисиевия текст. // Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Филологически факултет. Том 50, № 1, А, 2012. Пловдив, с. 50 – 72.

Караджова, съст. 2012, 1: Д. Караджова. „История славянобългарска". Гладичов препис. Изследване и текст. Съставител и отговорен редактор Д. Караджова. София. 

Кодов и Стоянов 1971, IV: Хр. Кодов и М. Стоянов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народната библиотека. София.

Радев, съст. 2012: „История славянобългарска" и духовният живот през 30-те – 40-те години на XIX век. Паисиада (1762 – 2012). Юбилеен сборник. Съставител Иван Радев. Велико Търново.

Радев 2012, 1: И. Радев. Летопис Славяноболгар. Кесариевият препис на „История славянобългарска". Паисиада 1762 – 2012. Велико Търново.

Тодоров 1985:  И. Тодоров. Неизвестен препис на Паисиевата история в Хилендарския манастир. // Старобългарска литература, № XVIII, 1985, с. 193 – 203.

ПОЛЗВАНИ РЪКОПИСИ:

НБКМ № 1235: Кесариев препис на „История славянобългарска".