Доц. д-р Мила Кръстева

МИЛА ДИМИТРОВА КРЪСТЕВА е родена през 1960 г. в гр. София. Завършва 114 английска езикова гимназия „Лиляна Димитрова" в гр. София (1978). Висшето си образование по специалността българска филология с втора специалност английска филология завършва във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий" (1989), където е и редовен докторант по теория и история на литературата (1990 – 1993). Защитава дисертация върху сюжета в българските възрожденски повести (1997). Доцент по Българска възрожденска литература (2005). От 1997 г. е преподавател по българска възрожденска литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", Филологически факултет, Катедра по история на литературата и сравнително литературознание. Гост-лектор във Великотърновския университет (2004 – 2006). Лектор по български език, литература и култура в Пекинския университет за чужди езици, Народна република Китай (2006 – 2007). Гост-лектор по българска възрожденска литература във филиала на Пловдивския университет „Любен Каравелов", Кърджали (2007 – 2008). Лектор по програмата „Еразъм" в университетите в Торун, Полша (2009), Анкара, Турция, (2010), Будапеща, Унгария (2013), Бърно, Чехия  (2014). Ръководител на организационния комитет на Юбилейната международна научна конференция „250 години „История славянобългарска" (Пловдив, 2 – 3 ноември 2012), а също и на пътуващия семинар „По стъпките на Паисий Хилендарски", преминал по маршрута: Пловдив – Крагуевац – Нови Сад – Слремски Карловци – Банско – Пловдив – Асеновград (22 – 27 октомври 2012). Член Националния инициативен комитет за Юбилейните чествания на четвъртхилядолетната история на „История славянобългалрска", учреден към Президентството на Република България (2012). Член на Съюза на учените в България. 

 

Монографии 

  • Сюжетът в Българските възрожденски повести. Моделът "нещастна фамилия" в повестите на Васил Друмев, Илия Блъсков и Любен Каравелов. София, Култура, 1995, 168 страници.

  • От разпятието до мрака. Към сюжета за българските възрожденски идентичности. Пловдив, Макрос 2000, 2001, 196 страници. 

  • (Светло)сенките на Възраждането и сянката на Чинтулов. От неудобното Възраждане към непопулярната психобиография на Добри Петров Миндов от Сливен. София, Ромина, 2004, 288 страници.

  • Геров препис на "История славянобългарска". Текст и изследване. Пловдив, УИ "Паисий Хилендарски", 2012.

Студии и статии 

  • Плачовете на възрожденските майки и едипово-инфантилните им синове: според прочитите на Неофит Бозвели. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 38. Пловдив, 2000, № 1, с. 487 - 501.

  • "La Renaissanse Bulgare et la divizion des langles. Païsij de KHILENDAR et l' Histoir slavo-bulgare. // Reflets. Association Franco Bulgare bouses du rhone. Article extrait de L'Express semaine du 12 au 19 octobre 2000, 3.

  • Нецитирането и "професията" на историка. // Страница. Литературно списание, 2001, № 1, с. 48 - 52.

  • Чужденецът, знанието и адът на другите. // Български език и литература. Научно методическо списание. Министерство на образованието и науката, г. ХLІ, 2001, № 4, с. 34-43. Също: LiterNet, № 8 (21), 24.08.2001 <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/chuzhdenecyt.htm> (27.06.2006).

  • Дългият път към късия новобългарски разказ. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 40. Пловдив, 2002, № 1, с. 53 - 60.

  • Пародийното травестиране на "голямото" в "малкото" в "Това ви чака" на Хр. Ботев. // Научни трудове на Съюза на учените в Пловдив. Серия Б. Естествени и хуманитарни науки. Т. 2. Пловдив, 2002, с. 303 - 307.

  • Неманипулациите в ранновъзрожденските исторически съчинения. // Текстът като манипулация. Шумен: Унив. изд. "Епископ Константин Преславски", 2002, с. 174 - 184.

  • Да поменем срама си. // Български език и литература. Научно методическо списание. Министерство на образованието и науката, г. ХLІІІ, 2003, № 2, с. 30-36. Също: LiterNet, № 11 (39), 11.11.2003 <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/da.htm> (28.06.2006).

  • От автентичното заглавие, през брачната колизия, към възрожденското послание на една комедия. // Сборник доклади от юбилейна научна сесия. 185 години от рождението на Сава Доброплодни. Сливен, 2005, с. 59 - 71.

  • Когато Западна Европа слуша Mozart... // Литературни сюжети, тематизации и контексти. С подкрепата на Австрийското посолство в София. Пловдив: Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2008, с. 237 - 252. 

  • Метафората на паметта в "История славянобългарска" на Отец Паисий. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2008, № 1, с. 26 - 45. 

  • Макросюжетът за нещастната политическа патрицентрична фамилия и метафората за мъжката памет в "История славянобългарска" на отец Паисий. // Проект "Четвърт хилядолетие "История славянобългарска", 2008 <http://www.paisii.swu.bg/doc/biblioteka/Bansko_M.Krasteva.pdf> (10.06.2009).

  • Патрицентричната политическа фамилия в "История славянобългарска" на отец Паисий. // Български език и литература, 2009, № 1, с. 12-28. Също: LiterNet, № 5 (114), 28.05.2009 <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/patricentrichnata.htm> (28.05.2009).

  • "История славянобългарска" на отец Паисий: каноничната памет на публичния патриархат и Големите новобългарски разкази. // Човекът и езикът универсум. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на доц. д-р Иван Чобанов. Пловдив: Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2009, с. 90 - 96.

  • Теополисът на историята. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2009, № 1, с. 1 - 25.

  • Трудният път към Големия възрожденски разказ "майки и синове". (Дълбиннопсихологически анализ на (не)съзнаваното психично в инцестния комплекс на "Плач бедная Мати Болгарии" от Неофит Бозвели). // Страница, 2009, № 3, с. 159-174. 

  • Митът за Едип и "Плач бедная Мати болгарии" на Неофит. Бозвели. // Съдбата на Едип - българските маршрути. Материали от уъркшоп, 18 май 2010. Пловдив: Унив. изд. "Паисий Хилендарски", 2010, с. 192 - 224. 

  • Големият разказ "Бащи. И синове". // Страница, 2010, № 3, с. 156 - 177. 

  • Що е история: История ли е "История славянобългарска" на Йеромонах Паисий. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2011, № 1, с. 22-45.

  • Как разказва отец Паисий. // Паисий Христов - една кариера в служба на словото. Сборник, посветен на професор дфн Паисий Христов. Велико Търново, 2011, с. 236 - 252.

  • Сизигията майка-син и психоаналитичното й тълкуване в диалозите на Неофит Бозвели. // Българският език и литература в славянски и неславянски контекст. Международна конференция, Сегед, Унгария (28 - 29 май 2009), Szeged, 2011, с. 446 - 452.

  • За необоснованата подмяна на оригиналното заглавие на една възрожденска комедия и за още нещо. // Теория и практика на превода. Сборник в памет на Даниела Петрова. Международна научна конференция (24 - 25 ноември 2011). Отг. ред. Иванка Попова-Велева. Велико Търново, 2012, с. 39 - 58.

  • Пътешествието в/отвъд заглавието. Дълбиннопсихологически анализ на Големия разказ "Бащи. И синове…". // История славянобългарска. 1762-2012. Научни хоризонти на четвъртхилядолетието. Съст.: Надежда Драгова и Елена Тачева. София: Болид-инс, 2012, с. 49 - 57. 

  • За истините на Разума, Духа и Сърцето. // Вестник "Пловдивски университет". Издание за образование, наука и култура. Ред. Тильо Тилев. Год. 30, № 5-6 (420-421), 21.06.2012 г., с. 2 - 3.

  • Царството "Паисиада" и хората-разкази: "История славянобългарска", нейните преписи, преправки и приписки. // Вестник "Пловдивски университет". Издание за образование, наука и култура. Ред. Тильо Тилев. Год. 30, № 8-9 (423-424), 30.11.2012, с. 2 - 5. 

  • За духовните уроци на Отец Паисий, на неговата "История славянобългарска" и техния отзвук във Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". // Български език и литература, Год. 54, 2012, № 6, с. 543-553.