Mila Krasteva

MILA DIMITROVA KRASTEVA was born in 1960 in the city of Sofia. She finished the Lilyana Dimitrova English Language Secondary School No. 111 I the city of Sofia (1978). She completed her university studies with a major in Bulgarian Studies with English Studies as a second major from St. Cyril and St. Methodius University of Veliko Tarnovo (1989) where she was a full time doctoral student in Theory and History of Literature (1990 – 1993). She defended her dissertation on the plot in the Bulgarian Revival novellas (1997). Associate Professor of Bulgarian Revival Literature (2005). She is a professor of Bulgarian Revival Literature at the Paissii Hilendarski University of Plovdiv, in the Faculty of Languages and Literature, the Department of History of Literature and Comparative Literary Theory since 1997. Visiting lecturer at the University of Veliko Tarnovo (2004 – 2006). Lecturer of Bulgarian language, literature and culture at the Beijing Foreign Studies University, People's Republic of China (2006 – 2007). Visiting lecturer of Bulgarian Revival Literature at the Lyuben Karavelov department of the University of Plovdiv in Kardzhali (2007 – 2008). Erasmus Programme lecturer at the universities in Torun, Poland (2009), Ankara, Turkey, (2010), Budapest, Hungary (2013), Brno, Czech Republic (2014). In charge of the Organizing Committee of the International Jubilee Academic Conference 250 Years Slavonic-Bulgarian History (Plovdiv, 2-3 November 2012), as well as in charge of the travelling seminar ‘In the Steps of Paissii of Hilendar': Plovdiv – Sofia – Kragujevac – Novi Sad – Kovin – Sremski Karlovci – Novi Sad – Bansko – Assenovgrad – Plovdiv (22 – 27 October 2012). Member of the national Initiative Committee for the Jubilee celebrations of the quarter of a millennium years history of the Slavonic-Bulgarian History constituted by the President's Office of the Republic of Bulgaria (2012). Member of the Union of Bulgarian Scholars. 

 

Монографии 

  • Сюжетът в Българските възрожденски повести. Моделът "нещастна фамилия" в повестите на Васил Друмев, Илия Блъсков и Любен Каравелов. София, Култура, 1995, 168 страници.

  • От разпятието до мрака. Към сюжета за българските възрожденски идентичности. Пловдив, Макрос 2000, 2001, 196 страници. 

  • (Светло)сенките на Възраждането и сянката на Чинтулов. От неудобното Възраждане към непопулярната психобиография на Добри Петров Миндов от Сливен. София, Ромина, 2004, 288 страници.

  • Геров препис на "История славянобългарска". Текст и изследване. Пловдив, УИ "Паисий Хилендарски", 2012.

Студии и статии 

  • Плачовете на възрожденските майки и едипово-инфантилните им синове: според прочитите на Неофит Бозвели. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 38. Пловдив, 2000, № 1, с. 487 - 501.

  • "La Renaissanse Bulgare et la divizion des langles. Païsij de KHILENDAR et l' Histoir slavo-bulgare. // Reflets. Association Franco Bulgare bouses du rhone. Article extrait de L'Express semaine du 12 au 19 octobre 2000, 3.

  • Нецитирането и "професията" на историка. // Страница. Литературно списание, 2001, № 1, с. 48 - 52.

  • Чужденецът, знанието и адът на другите. // Български език и литература. Научно методическо списание. Министерство на образованието и науката, г. ХLІ, 2001, № 4, с. 34-43. Също: LiterNet, № 8 (21), 24.08.2001 <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/chuzhdenecyt.htm> (27.06.2006).

  • Дългият път към късия новобългарски разказ. // Научни трудове на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Филология. Т. 40. Пловдив, 2002, № 1, с. 53 - 60.

  • Пародийното травестиране на "голямото" в "малкото" в "Това ви чака" на Хр. Ботев. // Научни трудове на Съюза на учените в Пловдив. Серия Б. Естествени и хуманитарни науки. Т. 2. Пловдив, 2002, с. 303 - 307.

  • Неманипулациите в ранновъзрожденските исторически съчинения. // Текстът като манипулация. Шумен: Унив. изд. "Епископ Константин Преславски", 2002, с. 174 - 184.

  • Да поменем срама си. // Български език и литература. Научно методическо списание. Министерство на образованието и науката, г. ХLІІІ, 2003, № 2, с. 30-36. Също: LiterNet, № 11 (39), 11.11.2003 <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/da.htm> (28.06.2006).

  • От автентичното заглавие, през брачната колизия, към възрожденското послание на една комедия. // Сборник доклади от юбилейна научна сесия. 185 години от рождението на Сава Доброплодни. Сливен, 2005, с. 59 - 71.

  • Когато Западна Европа слуша Mozart... // Литературни сюжети, тематизации и контексти. С подкрепата на Австрийското посолство в София. Пловдив: Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2008, с. 237 - 252. 

  • Метафората на паметта в "История славянобългарска" на Отец Паисий. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2008, № 1, с. 26 - 45. 

  • Макросюжетът за нещастната политическа патрицентрична фамилия и метафората за мъжката памет в "История славянобългарска" на отец Паисий. // Проект "Четвърт хилядолетие "История славянобългарска", 2008 <http://www.paisii.swu.bg/doc/biblioteka/Bansko_M.Krasteva.pdf> (10.06.2009).

  • Патрицентричната политическа фамилия в "История славянобългарска" на отец Паисий. // Български език и литература, 2009, № 1, с. 12-28. Също: LiterNet, № 5 (114), 28.05.2009 <http://liternet.bg/publish7/mkrysteva/patricentrichnata.htm> (28.05.2009).

  • "История славянобългарска" на отец Паисий: каноничната памет на публичния патриархат и Големите новобългарски разкази. // Човекът и езикът универсум. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на доц. д-р Иван Чобанов. Пловдив: Университетско издателство "Паисий Хилендарски", 2009, с. 90 - 96.

  • Теополисът на историята. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2009, № 1, с. 1 - 25.

  • Трудният път към Големия възрожденски разказ "майки и синове". (Дълбиннопсихологически анализ на (не)съзнаваното психично в инцестния комплекс на "Плач бедная Мати Болгарии" от Неофит Бозвели). // Страница, 2009, № 3, с. 159-174. 

  • Митът за Едип и "Плач бедная Мати болгарии" на Неофит. Бозвели. // Съдбата на Едип - българските маршрути. Материали от уъркшоп, 18 май 2010. Пловдив: Унив. изд. "Паисий Хилендарски", 2010, с. 192 - 224. 

  • Големият разказ "Бащи. И синове". // Страница, 2010, № 3, с. 156 - 177. 

  • Що е история: История ли е "История славянобългарска" на Йеромонах Паисий. // Проглас. Филологическо списание (Велико Търново), 2011, № 1, с. 22-45.

  • Как разказва отец Паисий. // Паисий Христов - една кариера в служба на словото. Сборник, посветен на професор дфн Паисий Христов. Велико Търново, 2011, с. 236 - 252.

  • Сизигията майка-син и психоаналитичното й тълкуване в диалозите на Неофит Бозвели. // Българският език и литература в славянски и неславянски контекст. Международна конференция, Сегед, Унгария (28 - 29 май 2009), Szeged, 2011, с. 446 - 452.

  • За необоснованата подмяна на оригиналното заглавие на една възрожденска комедия и за още нещо. // Теория и практика на превода. Сборник в памет на Даниела Петрова. Международна научна конференция (24 - 25 ноември 2011). Отг. ред. Иванка Попова-Велева. Велико Търново, 2012, с. 39 - 58.

  • Пътешествието в/отвъд заглавието. Дълбиннопсихологически анализ на Големия разказ "Бащи. И синове…". // История славянобългарска. 1762-2012. Научни хоризонти на четвъртхилядолетието. Съст.: Надежда Драгова и Елена Тачева. София: Болид-инс, 2012, с. 49 - 57. 

  • За истините на Разума, Духа и Сърцето. // Вестник "Пловдивски университет". Издание за образование, наука и култура. Ред. Тильо Тилев. Год. 30, № 5-6 (420-421), 21.06.2012 г., с. 2 - 3.

  • Царството "Паисиада" и хората-разкази: "История славянобългарска", нейните преписи, преправки и приписки. // Вестник "Пловдивски университет". Издание за образование, наука и култура. Ред. Тильо Тилев. Год. 30, № 8-9 (423-424), 30.11.2012, с. 2 - 5. 

  • За духовните уроци на Отец Паисий, на неговата "История славянобългарска" и техния отзвук във Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". // Български език и литература, Год. 54, 2012, № 6, с. 543-553.