Първа Старозагорска преправка на „История славянобългарска" (1837)

Описва се с условните заглавия: „Старозагорска прıправка"[1]; „Първа Старозагорска преработка"[2]; „Старозагорска преправка – 1837"[3]; „Старозагорски препис (Първа Старозагорска преправка)"[4]; „Старозагорски царственик (Първа Старозагорска преправка, преработка, препис)[5]. Идентификацията на ръкописа се осъществява по послесловието, съдържащо приписка, датираща го към 1837 г. Въпросната приписка документира преминаването на султан Махмуд II през България и конкретно през Стара Загора. Посочването на града е основанието Стара Загора да се приема за място на възникване[6]. Няма данни за името на преписвача. За откриването на оригинала свидетелства отчет на Мариинската държавна девическа гимназия в Стара Загора за 1896 – 1897 г. Отчетът съобщава, че в Стара Загора е намерен препис на Паисиевата история, който се дарява на гимназията от старозагорския адвокат Христо Кожухаров[7]. Като анализира преправката, Боньо Ангелов открива близост между нея и Поп-Йоановата преправка и допуска, че Старозагорската преправка може да е препис по Поп-Йоановата. Поради сходството на почерците на преписвачите на двете преправки, Ангелов не отхвърля и възможността за съществуването на обща преписваческа школа, излъчила ръкописите[8]. За близост между двата ръкописа свидетелства и Маньо Стоянов[9]. Илия Тодоров обаче е ученият, който категорично посочи, че Старозагорската преправка има за извод Поп-Йоановата[10]. Тъй като в архива на В. Златарски са открити подробни бележки от наблюдения върху особеностите на Старозагорската преправка, Б. Ангелов предполага, че Златарски е възнамерявал да подготви задълбочено изследване за Първата Старозагорска преправка[11]. Такова изследване обаче не се открива. Оригиналът  на Старозагорската преправка не е съхранен цялостно, а достигналите до нас листа са силно наранени. Ръкописът е във фонда на Регионалния исторически музей в Стара Загора, заведен под № 6 Сз 108. Старозагорската преправка не е публикувана.

 

[1] Иванов 1914: LVII.

[2] Стоянов 1962: 580.

[3] Ангелов 1966: 68.

[4] Димитрова и Пеев 2012: 61.

[5] Перчеклийски 2013: 9.

[6] Иванов 1914: LVII.

[7] Данните от Отчета се цитират по Ангелов 1966: 68; 70.

[8] Вж. Ангелов 1966: 68 – 70.

[9] Вж. Стоянов 1962: 580 – 581.

[10] Вж. Тодоров 1985: 196 – 197.

[11] Цитира се по Ангелов 1966: 70.