Панагюрски препис на „История славянобългарска"

Ръкописът се описва условно като: „Панагюрски препис"[1]. Датиран е по косвени свидетелства към 40-те – 50-те години на XIX век. Мястото на неговото съставяне е неизвестно, неизвестен е и преписвачът му. Панагюрският препис влиза в полето на научното изследване чак през 60-те г. на ХХ век с описа на Христо Кодов и Маньо Стоянов[2]. Оригиналът е открит от Стоян Петрински в дома на един от участниците Априлското въстание от Панагюрище[3]. Илия Тодоров открива родство между Кесариевия и Панагюрския преписи и ги включва  генеалогична схема на компилативната редакция на Рилската преправка. В изследването на Тодоров е обозначено, че Панагюрският ръкопис ползва за извод Кесариевия препис. Изследователят обаче не предлага текстологична съпоставка на двата преписа[4]. Такава съпоставка се предлага в  студията на Иван Радев „Кесарий п. Василев и неговият препис „Летопис славяноболгарски"[5]. Текстологичните наблюдения водят Радев до извода за безспорното родство между двата ръкописа. Днес оригиналът се съхранява под № НБКМ 1236 в Националната библиотека в София[6]. Не е издаден.

 

[1] Вж.: Тодоров 1985: 197; Радев 2012, 1: 225 – 228; Димитрова и Пеев 2012: 62.

[2] Вж. Кодов и Стоянов 1971, IV: 79 – 80.

[3] Подробно вж. Радев 2012: 5 – 26.

[4] Вж. Тодоров 1985: 196 – 197.

[5] Вж. Радев 2012, 1: 5 – 26.

[6] Вж. НБКМ № 1236.