Поп-Йоанова преправка (Змеево, 1830)

В научната литература ръкописът се появява с условните описания: „Змýевски прýписъ"[1]; „Първа Змýевска прıправка"[2]; „Попйоанова преработка"[3]; „Поп Йоанова преработка"[4]; „Първа Змеевска преправка"[5]; „Попйоанова преправка"[6]; „Попйоанов препис"[7]. Оригиналът е от с. Змеево. Завършен е през 1830 г. от поп Йоаникия Петкович. Като пряк извод преправката на поп Йоаникия Петкович ползва Рилската преправка от 1825 г. Пръв за Поп-Йоановата преправка съобщава В. Златарски[8]. Същинското й дискусионно въвеждане в науката обаче дължим на Й. Иванов, в чийто предговор към първото академично издание на „История славянобългарска" от 1914 г. ученият конструира хипотеза, че през XIX в. са изработени две самостоятелни книги, които Иванов назовава с работните термини съответно: „Поп-Йоановата преправка" и „Първа Змеевска преправка". Като анализира палеографията на Поп-Йоановата преправка, Йванов не съобщава нито годината на съставянето й, нито мястото, където се е появила. Отбелязва обаче, че  оригиналът на Поп-Йоановата преправка се съхранява в ръкописната сбирка на Етнографския музей в София под № 583. По повод пък на т.нар. от него „Змеевска преправка" той приема, че е завършена е в с. Змеево от поп Йоаникия Петкович, но твърди, че оригиналът е изгубен[9]. Повечето съвременни учени приемат за правдоподобни наблюденията на Й. Иванов. В резултат на това в описите им на възрожденските преписи и преправки, а също и в публикациите, които ги изследват, авторите допускат съществуването на два различни преписа на Паисиевата история. Те продължават да твърдят, че ръкописът на поп Йоаникия Петкович не е достигнал до нас[10]. За пръв път в  съществуването на два различни ръкописа се усъмни Илия Тодоров, който предположи, че е възможно Змеевската преправка и Поп-Йоановата преправка да са една и съща книга, но не се аргументира[11]. Като се позовава на нецитиран досега документ, наскоро Мариана Куршумова по безспорен начин доказва, че Поп-Йоановата преправка не е изгубена. Куршумова я идентифицира еднозначно като съставена в село Змеево от поп Йоаникия Петкович[12]. Оригиналът се пази в Националната библиотека в София под № НБКМ 1113[13]. Книгата не е издадена.  

 

[1] Вж.: Балан 1898: 28; Златарски 1894: 749.

[2] Вж. Иванов 1914: LXI;

[3] Вж. Стоянов 1962: 576.

[4] Вж. Кодов и Стоянов 1964, III: 448 – 450.

[5] Вж. Динеков 1963: 134.

[6] Вж. Ангелов 1966: 50 – 52.

[7] Вж. Тодоров 1985: 196 – 197.

[8] Вж. Златарски 1899: 727; 749.

[9] Вж. Иванов 1914: LVІ.

[10] Вж.: Стоянов 1962: 593; Караджова 2012, 2: 32; Перчеклийски 2013: 8 – 9.

[11] Вж. Тодоров 1985: 196.

[12] Вж. Куршумова 2014.  По темата вж.: Стоянов 1962: 576; Ангелов 1966: 51 – 53; Кръстева 2014: 164 – 167.

[13] Вж. НБКМ № 1113. Сигнатурата е по Кодов и Стоянов. Вж. Кодов и Стоянов 1964, III: 448 – 450.

 

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Ангелов 1966: Б. Ангелов. Рилска преправка на „История славянобългарская". Увод и бележки от Боню Ст. Ангелов. София. 

Балан 1898:  А. Т. Балан. Паисий Хилендарски. Iстория ­славяноболгарска­. 1762. Трeмъ на българската словесность. Стъкми за издание А. Теодоров. Пловдив.

Динеков 1963: П. Динеков. Първообраз. Преписи и преправки на Паисиевата история. // Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. Под редакцията на П. Динеков. София, с. 130 – 138.

Златарски 1899:  В. Златарски. Къмъ въпроса за тъй нареченитı прıправки на Паисиевата история. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество. Кн. LIX, г. IX, № 4, с. 723 – 757. София.

Иванов 1914:  Й. Иванов. Историа славяноболгарская. Собрана и нареждена Паисиемъ иеромонахомъ въ лıто 1762. Стъкми за печатъ по първообраза Йор. Ивановъ, доцент в университета. София.

Караджова 2012: Д. Караджова. Чирпанска преработка на Паисиевата история. Монах Харитон и Неговите ученици. // Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Филологически факултет. Том 50, № 1, А, 2012. Пловдив, с. 32 – 49.

Кодов и Стоянов 1964, III:  Хр. Кодов и М. Стоянов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народната библиотека. София.

Кръстева 2014:  Кръстева 2014: М. Кръстева. Поп-Йоанова преправка на „История славянобългарска": академични (хипо)тези. // Материали III Международного науко-методичного семинару з болгарско· мови, литератури, культури та истори·. 15 – 16 травня 2014 року, Збiрник тез, Бердянськ. с. 164 – 167.

Куршумова 2014: М. Куршумова. Поп-Йоановият препис на "История славянобългарска" като част от текстовото семейство на Рилската преправка

(лексикално-семантични съпоставки). // Електронно списание LiterNet, 17.08.2014, № 8 (177).

Перчеклийски 2013: Л. Перчеклийски. Ахтаровият царственик от 1844 година. Текст и изследване. София.

Стоянов 1962:  М. Стоянов. Преписи на Паисиевата „История славянобългарска". // Паисий и неговата епоха (1762 - 1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История славянобългарска. София, с. 557 – 596.

Тодоров 1985:   И. Тодоров. Неизвестен препис на Паисиевата история в Хилендарския манастир. // Старобългарска литература, № XVIII, 1985, с. 193 – 203.

ПОЛЗВАНИ РЪКОПИСИ:

НБКМ № 1113:  Ръкопис на Поп-Йоановата преправка на „История славянобългарска" (Змеево, 1830).