Прегледай

 

Рилска преправка на „История славянобългарска" (Рилски манастир, 1825)

В научната литература се описва с условните названия: „Рилска преработка"[1]; „същинска преработка на Рилската компилативна редакция"[2]; „Рилска преправка"[3]; „Рилска преправка на „История славянобългарска"[4]; „Рилски царственик  / Рилска преработка / преправка / сглоба / компилаця"[5]. Рилската преправка е съставена в Рилския манастир през 1825 г. от монаха Паисий Николаевич Рилски като компилация, която оригинално събира в общо книжно тяло фрагменти и от „История славянобългарска" (1762) на Паисий Хилендарски, и от „История во кратцý о болгарском народе словенском" (1792) на йеросхимонах Спиридон Рилски (Спиридон Габровски). Ползвани са и други извори, които още не са установени[6]. Автобиографична приписка  идентифицира ръкописа като автограф на Паисий Николаевич Рилски. Боню Ст. Ангелов приема, че след завършването й монахът Паисий Рилски, който е роден в с. Банджилар (дн. Медово, Чирпанско), я разнася в родния си край, за да бъде преписвана и от други преписвачи[7]. Има обаче и друга хипотеза, застъпена от Ив. Радев, а тя настоява, че единственият възможен съставител на Рилската преправка през 20-те г. на деветнадесети век е йеросхимонах Спиридон Рилски[8]. Рилската преправка поставя началото на самостоятелна компилативна редакция на Паисиевата история, обозначена от Ил. Тодоров като четвъртата по реда на хронологичната си поява (сред другите 11 редакции)[9]. Оригиналът е съхранен цялостно. Пази се в Националната библиотека в София, заведен под № НБКМ 775[10]. Преправката е издадена от Боню Ст. Ангелов с наборен текст и изследване през 1966. 

 

БЕЛЕЖКИ:

[1] Вж. Стоянов 1962: 573 – 574.

[2] Вж. Тодоров 1985: 196 – 197;

[3] Вж. Динеков 1963: 134.

[4] Вж. Ангелов 1966: 41 – 50.

[5] Вж. Димитрова и Пеев 2012: 60.

[6] Вж. Тодоров 1982: 45.

[7] Вж. Б. Ангелов 1966: 41 – 51.

[8] Вж. Радев 2012, 4: 20 – 31.

[9] Вж. Тодоров 1985: 45 – 46.

[10] Вж. НБКМ № 775. Сигнатурата е по Б. Цонев. Вж. Цонев 1923: 468.

 

 

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Ангелов 1966: Б. Ангелов. Рилска преправка на „История славянобългарская". Увод и бележки от Боню Ст. Ангелов. София. 

Димитрова и Пеев 2012: М. Димитрова и Д. Пеев. Из историята на историята – преписи и преработки на Паисиевия текст. // Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Филологически факултет. Том 50, № 1, А, 2012. Пловдив, с. 50 – 72.

Динеков 1963: П. Динеков. Първообраз. Преписи и преправки на Паисиевата история. // Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. Под редакцията на П. Динеков. София, с. 130 – 138.

Радев 2012, 4:  И. Радев. Паисий Хилендарски и Спиридон Рилски. Хипотеза за компилациите на „История славянобългарска" като вариант на съавторство. // Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Филологически факултет. Том 50, № 1, А, 2012. Пловдив, с. 20 – 31.

Стоянов 1962:  М. Стоянов. Преписи на Паисиевата „История славянобългарска". // Паисий и неговата епоха (1762 - 1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История славянобългарска. София, с. 557 – 596.

Тодоров 1982: И. Тодоров. Разпространение и въздействие на „История славянобългарска" през Възраждането. // Първи Международен конгрес по българистика. Доклади. Т. I, ч. 4. Социални и революционни движения в България. Кн. 1. Национално-освободителни движения XV – XVIII век. София, с. 40 – 50.

Тодоров 1985:  И. Тодоров. Неизвестен препис на Паисиевата история в Хилендарския манастир. // Старобългарска литература, № XVIII, 1985, с. 193 – 203.

Цонев 1923:  Б. Цонев. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. II. София.

ПОЛЗВАНИ РЪКОПИСИ:

НБКМ № 775: Ръкопис на Рилска преправка на „История славянобългарска (Рилски манастир, 1825)". Ръкописът е притежание на НБКМ „Св. Св. Кирил и Методий" в София и се съхранява в ръкописната й сбирка.