Оригинална страница от ръкописа  

Втора Харитонова преправка на „История славянобългарска" (Чирпан, 1831)

Условните названия, с които се появява в академичните изследвания, са: „Геровской рукопись"[1]; „Геровъ ръкописъ"[2]; „Геровъ ркп."[3]; „Геровски прýписъ"[4]; „Чирпанска прýправка"[5]; „Чирпанска преработка"[6]; „Чирпанска преправка"[7]; „Чирпанска (Геровска) преработка на монаха Харитон"[8]; „Харитонова преправка на „История славянобългарска" (втора – Чирпан, 1831)";[9] „Геров препис"[10]; „Втори Харитонов (Чирпански, Геров) препис"[11]. Втората Харитонова преправка е завършена в Чирпан през 1831 г. от монаха Харитон Рилец и ползва за извод Първата Харитонова преправка. Автобиографична приписка удостоверява тази информация. Книгата на Харитон от Чирпан е онзи възрожденски ръкописен текст, който най-рано провокира интереса на най-изтъкнатите представители на българската възрожденска интелигенция, от една страна, и на от най-видните академични учени в Русия, от друга страна. За съществуването на ръкописа пръв съобщава руският професор Владимир Иванович Ламански в студията си „Болгарская словесность XVIII вýка". Руският професор изследва текстологично ръкописа, като го съпоставя с книги от славянската историография. Ламански цитира някои то приписките на Харитон, а също и значителни фрагменти от съдържанието на преправката[12].  През 1871 г. Марин Дринов въвежда препраката в анализационното поле и на българската академична наука. Ученият се позовава и на личните си наблюдения, и на научните изводи на Ламански, когато тълкува съпоставително Харитоновия текст с познатите му съчинения на възрожденската историография. Студията на Марин Дринов, чиято „гореща" изследователска точка е Втората Харитонова преправка, всъщност поставя същинското начало на трайния интерес на българската академична мисъл към Паисий, неговата история, неговото време и учениците му. Така именно чрез Втората Харитонова преправка и академичния опит на Дринов възрожденските българи узнават, че възрожденската историография е задълбочено знание, което има конкретноисторически поетапен развой[13]. Повишен интерес към Втората преправка на Харитон през Възраждането проявява и Найден Геров. Дълго време оригиналът на ръкописа е негово лично притежание[14]. Самият Геров преписва Втората Харитонова преправка като съставя последващия ръкопис, съдържащ се в родослова на Първата Харитонова преправка – това е т.нар. „Геров препис на „История славянобългарска"[15]. Системнонаучно Втората Харитонова преправка е изследвана от Мила Кръстева. В студията й „Предай нататък!" е направен задълбочен текстологичен анализ на общото и особеното във Втората Харитонова преправка и ръкописите, които ползва за извори. Авторката цитира неизвестни на науката документи, тълкува неизследвани приписки от ръкописа и пресъздава (психо)биографията на монаха Харитон Рилец. Като поставя въпроса за необходимостта от изработването на еднозначни работни заглавия на преписите и преправките на Паисиевата история, М. Кръстева предлага ръкописът да бъде назоваван с условното название Втора Харитонова преправка на „История славянобългарска" (Чирпан, 1831)[16].  Палеографската атрибуция на ръкописа на Харитон от Чирпан се наблюдава от Даринка Караджова, която изгражда хипотеза, възпроизвеждаща начина на преподаване в килийното училище в Чирпан, където Харитон е обучавал своите ученици на калиграфския занаят[17]. Втората Харитонова преправка е съхранена цялостно. Пази се в Националната библиотека в София под № НБКМ 1114[18].  Оригиналът е издаден фототипно[19].

 

БЕЛЕЖКИ:

[1] Вж. Ламанский 1869: 107 – 108.

[2] Вж. Дринов 1871: 16.

[3] Вж. Начов 1984: 513.

[4] Вж. Златарски 1899: 751.

[5] Вж. Иванов 1914: LVI.

[6] Вж. Стоянов 1962: 577.

[7] Вж. Динеков 1963: 134.

[8] Вж. Кодов и Стоянов 1964, ІІI:  450 – 541.

[9] Вж. Ангелов 1966: 56 - 61.

[10] Вж. Тодоров 1985: 197.

[11] Вж. Димитрова и Пеев 2012: 61.

[12] Вж. Ламанский 1869: 107 – 123.

[13] Дринов 1871: 3 – 25.

[14] Вж. НБКМ, ф. 22 (Найден Геров), оп. I, а. е. 704: 82.

[15] Вж. НБКМ, ф. 22: а. е. 622: 1 – 70.   

[16] Вж. Кръстева 2013: 165 – 208.

[17] Вж. Караджова 2012, 2: 32 – 41.

[18] Вж. НБКМ № 1114. Каталожният номер се описва по Кодов и Стоянов. Вж. Кодов и Стоянов 1964, III: 449 – 450.

[19] Вж. Кръстева, съст. 2013.

 

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Ангелов 1966: Б. Ангелов. Рилска преправка на „История славянобългарская". Увод и бележки от Боню Ст. Ангелов. София. 

Димитрова и Пеев 2012: М. Димитрова и Д. Пеев. Из историята на историята – преписи и преработки на Паисиевия текст. // Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Филологически факултет. Том 50, № 1, А, 2012. Пловдив, с. 50 – 72.

Динеков 1963: П. Динеков. Първообраз. Преписи и преправки на Паисиевата история. // Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. Под редакцията на П. Динеков. София, с. 130 – 138.

Дринов 1871: М. Дринов. Отецъ Паисий, неговото време, неговата история и ученицитı му. // Периодическо списание на българското кнжовно дружество. Год. I, № 4, с. 3 – 25. Браила.

Златарски 1899:  В. Златарски. Къмъ въпроса за тъй нареченитı прıправки на Паисиевата история. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество. Кн. LIX, г. IX, № 4, с. 723 – 757. София.

Иванов 1914:  Й. Иванов. Историа славяноболгарская. Собрана и нареждена Паисиемъ йеромонахомъ въ лıто 1762. Стъкми за печатъ по първообраза Йор. Ивановъ, доцент в университета. София.

Караджова 2012, 2: Д. Караджова. Чирпанска преработка на Паисиевата история. Монах Харитон и Неговите ученици. // Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Филологически факултет. Том 50, № 1, А, 2012. Пловдив, с. 32 – 49.

Кодов и Стоянов 1964, III:  Хр. Кодов и М. Стоянов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народната библиотека. София.

Кръстева 2013: М. Кръстева. Предай нататък! // Втора Харитонова преправка на „История славянобългарска" (Чирпан, 1831). Първо фототипно издание. Пловдив, с. 165 – 208.

Кръстева, съст. 2013: Втора Харитонова преправка на „История славянобългарска" (Чирпан, 1831). Първо фототипно издание. Пловдив.

Ламанский 1869: Владимир Иванович Ламанский. Болгарская словесность ХVІІІ вıка. // Журналь Министерства народного просвещения, № CXLV, сентябр. Москва, с. 107 – 123.

Начов 1894:  Н. Начовъ. Забеляжка за Паисиевата история. // Периодическое списание на българското книжовно дружество въ Средецъ, XLVI, с. 505 – 525.

Стоянов 1962: 576. Маньо Стоянов. Преписи на Паисиевата „История славянобългарска". // Паисий и неговата епоха (1762 - 1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История славянобългарска. София, с. 557 – 596.

Тодоров 1985:  И. Тодоров. Неизвестен препис на Паисиевата история в Хилендарския манастир. // Старобългарска литература, № XVIII, 1985, с. 193 – 2

ПОЛЗВАНИ РЪКОПИСИ:

НБКМ, ф. 22, а. е. 622: Ръкописен препис на „История славянобългарска", съставен от Найден Геров. // Архив на Найден Геров, Геров препис на „История славянобългарска" (Пловдив, преди 1853 г.). Оригиналният ръкопис се съхранява в НБКМ.

НБКМ № 1114: Ръкопис на Втора Харитонова преправка на „История славянобългарска" (Чирпан, 1830).  Оригиналният ръкопис се съхранява в НБКМ.